You signed in with another tab or window. Reload to refresh your session.You signed out in another tab or window. Reload to refresh your session.You switched accounts on another tab or window. Reload to refresh your session.Dismiss alert
Извадка от писмото ми до Евелина (илюстратор), в което описвам по визуално неколцина идеи:
2 теми по-конкретни и 1 тема обща, която обгръща всички проекти. В обясненията си ще се възползвам главно от нахвърлянето на ключови думи.
1-ва конкретна идея:
Свободен достъп до публичната информация. Хората ще могат да правят запитвания, а държ. орг. са задължени по закон да им отговарят до 2 седмици. Това ще става онлайн. Има го като право, но никой не го ползва, понеже е затънтено. Това ме кара да мисля за: унищожаване на бюрокрация, по-малко скъпарски "посредници", Вогоните от галактическия пътеводител, по-малко дебели къдрави лели с коси до раменете, които живеят да казват НЕ. Повече разкрития, повече силни факти, яснота за хората (по-малко скандални факти тип клюки). Публичност, голота на държавните органи.
Представям си направо че 2ма дедочичовци си седят на пластмасовата маса пред гаража, пред блока, пият ракия под навес 3-5 часа, спорят за това колко им взима БатиБойко за акцизО и казанО. Такива, с набръчкани петнисти кожи, и 1ния дедов със замах вади лаптоп и спира спора. Или Станой, на 19 години, от 5тия етаж му писва да му тровят семковия балконест следобед, и той слиза с лаптопа им показва отговора от държавата.
Сещам се и за това че такова нещо ще покаже и компетенцията на самата администрация отговорна за това. Тоест ще подложи умствените способности на чиновника на тест. Да поизпотим администрацията.
Истина, авторитетни отговори, журналистически извор, един вид стъпка към homemade journalism. Домашно сготвен, чуден, чудесиен. Направо виждам 1 тенджера с микрофони върху 1 от тия portable котлоните дето имат само 1 врътка и контакт :)
2-ра конкретна идея:
Благотворителен арт, творци творят и дарявят работата си изцяло като приходи за избрана от тях кауза или за random кауза. Същото могат да направят, но да я предложат като награда за дадено дело. Например "Давам копие от моята дйзайнерска рафтиера за изчистване на Западния". Сещам се за култура, за артисти, как човек дава душа, душичката си за кауза. Част от него си, ей така Пинг! се отделя и отива за нещо хубаво. Разхожда си се неговата работата от него до каузата. Пам--парааам.
Представям си човек (абе организъм си представям) в работилница или пред комютър в 2 часа през нощта, не е изморен, доволно смирен е и става от стола, оставя инструментите си и е тръгнал да излиза от тази работилница/работно място. Фокусът обаче не е над него, а над това какво е работил, и се вижда че творбата му е предназначена за други, за кауза.
Ние сме програмистчета и дизайнерчета. Абе мравки сме. Градим мравуняк. Но сме българи, тоест насочени баш за 1 мравуняк. Чета, IT хайдути, препасани с по 1 мишок и клавиатура. Новите революционери? Хуан Дзъ нали е казал без война. Ами без война се борим. Правим инструменти. Ние сме като хората зад касата в железария, но е "железария на гражданина" и е безплатна железария. Ние сме началото, новото удобно начало, на обслужването в България, ние сме Бюро за удобство на гражданина. Пред нашето гише няма опашки, напротив има от тия идиотските хоризонтални ескалатори дето ги има по метрото и летищата.
Искаме обаче и да активизираме гражданина. Гражданин може да ни намери, за да се оплаче може би, но като види какво се предлага - да се нахъса, да види че тези инструменти които сме направили са по-удобни, по-приятни за ползване, правят комункацията с държавата по-интересна отколкото цъкането по iPhone-a.
The text was updated successfully, but these errors were encountered:
Извадка от писмото ми до Евелина (илюстратор), в което описвам по визуално неколцина идеи:
The text was updated successfully, but these errors were encountered: